„В ЛОДКА СЪННА, ЛОДКА СИНЯ” („ЛОДКИ СОННОЙ, ЛОДКИ СИНЕЙ”)
Михаил Осипович Лопатто (1892-1981 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Михаил Лопато
В ЛОДКА СЪННА, ЛОДКА СИНЯ
В лодка сънна, лодка синя в синевата търсим път,
да успокоим клепачи, рамена да се допрат.
Там под нас е тъмен студ, а с нас са слънце, зной, лъчи
с нежен шепот, звучен плясък на веслата ни звучи.
В лека лодка, в лодка синя забрави и не тъжи.
Усмихни се на простора, сред вълни ръка сложи.
Син простор, талази сини, сладък син сън ни обви.
Лек ветрец ни носи... Ти се смей, заспивай, забрави.
Ударения
В ЛОДКА СЪННА, ЛОДКА СИНЯ
В ло́дка съ́нна, ло́дка си́ня в синева́та тъ́рсим пъ́т,
да успокои́м клепа́чи, рамена́ да се допра́т.
Та́м под на́с е тъ́мен сту́д, а с на́с са слъ́нце, зно́й, лъчи́
с не́жен ше́пот, зву́чен пля́сък на весла́та ни звучи́.
В ле́ка ло́дка, в ло́дка си́ня забрави́ и не тъжи́.
Усмихни́ се на просто́ра, сред вълни́ ръка́ сложи́.
Си́н просто́р, тала́зи си́ни, сла́дък си́н сън ни обви́.
Ле́к ветре́ц ни но́си... Ти́ се сме́й, заспи́вай, забрави́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Лопато
ЛОДКИ СОННОЙ, ЛОДКИ СИНЕЙ
Лодки сонной, лодки синей в синеву направив путь,
Опустить блаженно веки и плечом к плечу прильнуть.
Там, под нами, темный холод, с нами – солнце, зной и блеск,
Нежный лепет, легкий шорох, плоских весел звучный всплеск.
В легкой лодке, в лодке синей все забудь и не грусти.
Улыбнись прозрачным струям, в воду руки опусти.
Небо сине, волны сини, сладко синим сном уснуть.
Нас уносит легким ветром… Улыбнись, усни, забудь.
---------------
Руският поет, писател, литературен историк и преводач Михаил Лопато (Михаил Осипович Лопатто) е роден на 6/18 септември 1892 г. в гр. Вилнюс. Завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1917 г.). Съосновател е на литературния кръг „Омфалитический Олимп” (1916 г.), основател е на изд. „Омфалос” (1916-1919 г.). През 1920 г. емигрира в Турция, а от 1921 г. живее в Италия. По време на Втората световна война участва в антифашисткото движение. Автор е на стихосбирките „Избыток” (1916 г.), „Круглый стол” (1919 г.), „Стихи” (1959 г.), на романа „Чертов сын. Россия 1904-1928” (1977 г.) и др. Умира на 26 януари 1981 г. в гр. Флоренция.